Първото клубно игрище на СК „Ботевъ“ е построено след решение на Общината, която с протокол № 59/20.10.1925 г. дава 36 декара в кв. Ухото и право на строеж на футболно игрище с прилежащ парк за нуждите на жълто-черното дружество. Дотогава отборът тренирал на поляните до Тютюневата фабрика, на „Пепинерата“ (Сточна гара), „Гладно поле“ или в „Мараша“. Официалните мачове се провеждали на парк-игрище „Свети Августин“, което е било много модерно за времето си – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от Френския колеж и според католическата догма теренът се разполагал в ориентир „изток-запад“.
Отреденото през 1925 г. място за игрище на „Ботев“ Пловдив се намирало точно където е днешният стадион „Тодор Диев“ в квартал „Кичук Париж“. Преди да се изгради терена, то било запуснато и занемарено кътче зад работилниците на Централна гара, цялото покрито с храсти и камънаци. Необходимите средства за строежа се осигуряват от организирана благотворителна томбола и от дарения на клубни членове. Парк-игрище „Ботевъ“ е готово през 1926 година и на 23 май се играе първата официална среща. По-късно теренът е ограден с каменна ограда, изграден е спортен павилион, лекоатлетическа писта, официална трибуна с клубни помещения и спортни площадки. През 1934 година СК „Ботевъ“ се сдобива с нотариален акт за собственост на земята.
В периода 1926-1947 година „жълто-черните“ играят 6 международни срещи на това игрище. Съперници са отборите на „Адмира“ от Виена (1:7), „Кешкемет“ от Будапеща (3:2 и 2:4), „Бешикташ“ от Цариград (0:0), „Бохемианс“ от Прага (1:3) и „вундертима“ на „Аустрия“ Виена (сензационна победа с 5:4). През този период „Ботев“ Пловдив се налага като най-силния и най-популярен клуб в града.
През 1949 г. стадиончето в „Кичук Париж“ е административно прехвърлено за стопанисване от дружество „Динамо“ (сегашния „Спартак“), след решение на градската управа.
В периода 1949-1961 година „Ботев“ Пловдив ползва за тренировки и мачове стадиона на БДЖ (на старото Асеновградско шосе), а също и игрището на „Шипка“ (намирало се точно до сегашния надлез „Родопи“) в „Кичук Париж“. Впоследствие тимът се установява трайно на градския стадион в „Мараша“.
От 1961 клубът домува на адрес „Източен“ 10.
Рекордна посещаемост – на 27 февруари 1963 г. – 40 000 зрители на мач от турнира за Купата на националните купи „Ботев“ Пловдив – „Атлетико“ Мадрид (1:1).
Рекордът за първенство – с „Левски“ София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители. Поради безредици преди срещата и нахлуване на публиката на терена, клубът е задължен от футболната федерация впоследствие да играе дерби мачовете си на градския стадион („Голямата къща“).
Ст. „Христо Ботев“ е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0).
През 1993 година, при управлението на президента Данов, „Колежа“ претърпява съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в източния край на стадиона. Прокопан е тунел, между „Сектор Север“ и „Трибуна Изток“, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места.
През 1995 година е поставено електрическо осветление, т.нар. „лампите на брокерите“, останали от реконструкцията на тенис-комплекс „СТАД“ .
През лятото на 2008 година е направен частичен ремонт и козметично строителство на ст. „Христо Ботев“. Съблекалнята на гостите отново е върната под ложите на Централната трибуна, а на „Трибуна Изток“ се ремонтира стъпаловидния насип, стеснен е капацитета за зрители и са добавени нови предпазни огради.
През януари 2010 година, спортен комплекс „Христо Ботев“ в Пловдив окончателно е деактуван от активите на Министерството на отбраната, като по този начин се изпълява решение на Общинския съвет от 1993 година.
На 17 април 2010 година официално е подписан приемно-предавателен протокол между Министерство на отбраната и Община Пловдив. Парафирането се провежда в тържествена обстановка на самото игреще на стадиона пред погледите на близо 2000 привърженици. На церемонията присъстват още министър-председателя на Републиката, министъра на отбраната, министъра на спорта, областният управител и кмета на Пловдив. Градът влиза отново във владение на целия спортен комплекс, а символичният ключ на обекта е връчен на ботевистката публика.
На 29 август 2010 година официално е подписан протокол от кмета на Община Пловдив, с който ФК „Ботев“ влиза във владение на стадион „Христо Ботев“.
