Първа златна година в историята на Ботев Пловдив – 1929.
В градското първенство Ботев Плд гази своите противници и завършва с девет победи и един равен мач, а крайната голова разлика е 25-8.
В дербито на Пловдив е сразен тимът на СК Левски Плд на два пъти с категорични резултати 4:0 и 3:0. В решителната среща за излъчване на победител в Пловдивска област е победен представителя на Пазарджик с 5:1 като домакин и с 4:2 като гост. В четвъртфиналната фаза на Държавното първенство е елиминиран Левски Бургас с 3:1, а на полуфинала е отстранен с 3:1 силният Шипченски сокол от Варна.
Преди решителната финална битка „жълточерните“ предприемат тежко и продължително турне през есента в Турция изпълнено с множество перипети. Отборът постига три победи в три мача играни за шест дни (от 8 до 14 септември). Българският успех направо влудява домакините и в търсене на реванш турците решават за да не останат „валат“ да организират четвърти мач срещу водещ местен отбор от Цариград. Краткото пътуване с кораб от Измир до Цариград обаче се оказва в тежест на пловдивчани, като доста от тях са повалени от морска болест. Секретарят на клуба Жак Грайф и капитанът на отбора Никола Щерев-Старика взимат решение да откажат четвъртата среща, поради големия брой контузени състезатели и започването на новата учебна година в България на 17 септември (доста играчи на Ботев по това време са ученици). Като наказание за отказа турците не изплащат предварително договорените пътни разноски на пловдивчани. В този труден момент отборът е подкрепен от българската диаспора в Цариград, която осигурява средствата за завръщането му в родината.
На 3 октомври 1929 г. Ботев Пловдив изписва със златни букви името си като държавен първенец на България. Съперник във финалния двубой е отборът на Левски София в чийто редици играят изявени имена като вратаря Мазников, Никола Димитров-Фъц, Асен Пешев-Капуй, Симеон Янков и Александър Христов. На мача присъстват министър-председателят Андрей Ляпчев, г-н Александър Михов, като представител на цар Борис ІІІ, министърът на блаоустройството Славейко Василев, директора на полицията г-н Преславски, главният инспектор по физическо възпитание г-н Траянов.
Отборът на Ботев Пловдив е подкрепян от 300 свои привърженици и успява да отрази първоначалният натиск на левскарите. След 15-та минута играта е изравнена и полувремето завършва при нулево равенство. Втората част е изпълнена с редица голови положения и пред двете врати. Оспорваността в играта води и до груба игра от страна и на двата отбора, но страстите са стриктно парирани от отличния в този мач рефер Никола Досев. В 36-та минута на второто полувреме пловдивчани изпълняват корнер пред вратата на Мазников и след отлична игра с глава на Никола Щерев-Старика резултатът е открит. В оставащите девет минути до края на мача жълточерните не дават шанс на съперниците си да атакуват и ликуват с титлата.
Трофеят е връчен от г-н Михов, а привържениците понасят отбора на ръце по софийските улици. Празненствата се пренасят с пълна сила в Пловдив.
Шампионите са посрещнати тържествено с военен оркестър и много почести от своите съграждани и симпатизанти сред които е и кмета на града Божидар Здравков и областният ръководител Щиплиев.
Ето и кои са първите златни момчета на Пловдив:
Емин Мехмедов – тютюнев работник. Роден за вратар, висок и изцяло изпълващ рамката на вратата, вещо ръководи защитата.
Михаил Костов – безупречен десен халфбек.
Андон Стоянов – един от най-добрите защитници в цялата тракийска футболна област по това време. По професия бил сладкар.
Георги Бичиров – тютюнев работник. Строен, стабилен ляв бек, играе добре с глава. Славел се като голям джентълмен на игрището.
Найден Радомиров – твърд и солиден в играта. Притежател на работилница и магазини за облекло и обувки в София и Пловдив.
Александър Касъров – левият халф е рожба на школата на Ботев. Един от най-силните на своя пост в Царство България. Нисък на ръст, но с отличен отскок и себераздаващ се докрай.
Янко Самоковлиев – любимец на публиката. Спринтьор, отличавал се с точното си подаване към съотборниците си и силен удар с доста свежест виграта. Също тютюнев работник.
Димитър Лафчиев – елегантен и коректен, истински спортсмен. Славел се със бързината на спринта си.
Никола Щерев – сърцето на отбора. Капитан и лидер, биткаджия и стратег. Играещ треньор на тима, умеещ добре да обеснява замисъла в играта. Една от най-аворитетните личности в Пловдив.
Станчо Проданов – бърз и съобразителен, с отличен удар и нестихваща стръв за борба, страшилище за всички вратари. Няма пропусната дузпа в кариерата си.
Вангел Каунджиев – ляво крило, изпъква с бързина и дрибъл.
Останалите играчи през „златната 1929“ са
Кирил Радомиров (брат на Найден Радомиров), Михаил Дичев, братя Георги и Драгомир Бояджиев, Ангел Иванов, Никола Тодоров и Иван Петров.
Отличителното за този шампионски отбор е, че в редиците му има седем юноши от „Черния“, формация от школата на клуба.