Предстоящ мач:

ЦСКА 1948 - Ботев

ЦСКА 1948 - Ботев

Николай Киров: Късата скамейка е проблем, Ботев има нужда от втори отбор

В седмицата преди мача с „Берое“ старши треньорът на „Ботев“ Николай Киров даде обширно интервю пред пловдивския вестник „Марица“. Освен очакванията си за предстоящия двубой, наставникът на „канарчетата“ коментира също и редица актуални въпроси, свързани с клуба и българския футбол като цяло. 41-годишният специалист, който съвместява работата си начело на представителния тим с ръководния пост в школата, признава, че основният проблем пред треньорския щаб е липсата на достатъчно голяма дълбочина в състава и представянето на тима до зимата ще зависи до голяма степен от здравословното състояние на основните футболисти. Киров е категоричен също така, че „Ботев“ има нужда от втори състав, в който кадрите от клубната академия да направят решителния префод от юношеския към мъжкия футбол.  

– Г-н Киров каква магия направихте, та Ботев заигра толкова добре, след като поехте отбора в труден момент?

– Няма нищо впечатляващо, което да се е случило. Просто се опитахме да внесем по-голямо спокойствие, направихме и някои промени от тактическо естество. Успяхме да убедим играчите, че това, което ги караме да правят, е правилното. Може би оттам настъпи тази промяна – най-вече в настроението и желанието за игра. Вярно е, че обстановката беше трудна, тя и в момента е такава. Но това е и ролята на кадрите, създадени от клуба – да помагат в трудни времена.

– Изпитахте ли някакво притеснение, когато трябваше да поемете тима в деликатния момент?

– Няма време за притеснения. Когато клубът е в трудно положение, просто се заемаш със задачата и действаш. Нямаш време да обмисляш нещата, подготвяш се за следващия мач, концентрираш се върху задачата и работиш. Все пак съм бил помощник на Вили Вуцов и Ермин Шиляк. Тогава обаче задачите ми бяха по-различни – въвеждах ги в обстановката. Сега отговорността е изцяло моя. 

– Неделев и Жоао Паоло започнаха да действат в такъв синхрон, сякаш цял живот са играли заедно. Изобщо за новопривлечените бразилци имаше негативни оценки, а те изведнъж се отпушиха…

– На чужденците винаги е необходимо време за аклиматизация. Особено на момчета, които идват от Южна Америка. На тях дори им трябва повече. Дори и за мое учудване бързо се сработиха и свикнаха с обстановката на шампионата. Жалко, че Бризола се контузи и това ще го извади за около месец от игра, а тъкмо бе навлязъл в добро състояние. 

– Какво става с другия бразилец – Рафаел?

– В момента се лекува в Бразилия, има си договор с клуба, но не получава заплата – това е уточнено. В зависимост от състоянието му през януари ще преценяваме. Контрактът не му е прекратен.

– Мнозина твърдят, че сте успeли да намерите точните места за ключовите футболисти…

– Както казах, има промяна в тактическата схема на игра, която е съобразена със силните страни на футболистите. За момента проблемът е в липсата на дълбочина в състава. Ето сега, за предстоящия мач срещу Берое, няма да можем да разчитаме на контузения Бризиола и наказания Стенио. Трудно е да намерим техни достойни заместници. За съжаление имаме 6 момчета, които са преотстъпени, а те бяха почти готови за мъжкия футбол. До Нова година не можем да ги ползваме. Затова най-важното оттук нататък е да се пазим от контузии, наказания и картони, за да поддържаме нивото.

– Това означава ли, че през зимната пауза ще си приберете тези момчета или поне част от тях? 

– Вероятно да, но за зимата не се наемам да говоря, тъй като реално с Иван Кочев сме временни наставници. Нямаме постоянни контракти. Мислим мач за мач.

– В тази връзка водили ли сте разговори с ръководството за вашето бъдеще начело на отбора и имате ли желание да продължите работа за постоянно?

– На този етап не сме разговаряли. В момента ръководството изцяло се е заело с подсигуряването на финансирането на отбора. Това му е основната задача, тъй като положението е трудно. Иначе нормално е да имаме желание да продължим започнатото в Ботев. Това вече зависи от ръководителите.

– Къде виждате отбора на Ботев като класиране в края на сезона?

– Първенството е доста равностойно. Поне до Нова година класирането ни ще зависи от това дали ще съумеем да запазим играчите здрави и без картони. Затова за конкретно класиране не мисля, основната ни цел е да опазим играчите. А ако продължим да работим, най-важното е да си приберем преотстъпените играчи. 

– Защо преди време решихте едва на 27 години да се захванете с треньорска дейност?

– Израснал съм в семейство, в което винаги образованието е било на първо място. Започнах отрано с него, изкарах всички необходими лицензи в треньорската школа. Още като футболист следвах в ПУ и имам магистърска степен по спортна педагогика. Живял съм с нагласата, че това е моят естествен път.

– Каква е разликата между шеф на ДЮШ и старши треньор на представителен отбор?

– Нещата са различни. В школата отговаряме за деца – както са развитието им като футболисти, така и за възпитанието им. Отговорността е много голяма. При тях обаче нещата се случват по-бавно във времето и го няма това напрежение. 8 години имаш да работиш с едно дете – бавно и постепенно. Докато в мъжкия отбор се иска бързо реагиране и напрежението винаги е много по-голямо. Иначе практиката ми като ръководител на школата много помага в треньорството, особено при взимането на по-трудни и отговорни решения.

– Много се говори за занемаряването на школите. Според вас това ли е един от проблемите в родния футбол?

– Според мен вече на доста места в България се работи сериозно в школите. Проблемът оттук нататък минава върху създаването на политика и стратегия за развитието на тези деца. С тях трябва да се работи постоянно. Запознат съм с методите в националните гарнитури. Дали поради финансови или други причини, не се работи с поколенията. Системата в момента е такава, че липсват лагери, контролни срещи, сериозните турнири в националните гарнитури. В миналото едно поколение се създаваше, като се работи с него от най-ранна възраст и всяка година имаше мачове и лагери. Това нещо сега го няма. Обръща се внимание само на отборите, които имат квалификации. Което е твърде малък период. А в годината, когато няма квалификации, няма нито един лагер-сбор на съответния набор. На Запад правят обратното – използват точно тази нулева година, за да работят с това поколение. Иначе има доста школи – ние, Лудогорец, Левски, ЦСКА, Славия, появиха се частни школи. Кадри има, въпросът е да се работи правилно с тях.

– Иначе минаваме за талантлива футболна нация… 

-Това е така, макар и в по-малка степен. Защото има и друг проблем – демографския. Тази година има 66 000 първолачета. Разликата между тях и новородените е огромна – вероятно голяма част от малките напускат България със семействата си. От 66 000 първолачета половината са момиченца. Остават около 30 000 момчета. А от тях има такива, които се насочват към други спортове, културата или различни сфери. Демографският проблем е огромен и той тепърва ще е много сериозен. Когато правим селекция, сме принудени да избираме от много по-малко деца.

– Защо е толкова труден преходът от юношеския към мъжкия футбол?

-Онова, което споменах за липса на лагери и мачове, е едната страна, но има и друг проблем, който е чисто психологически. Животът стана много динамичен, в него навлязоха технологиите, интернет, децата станаха по-лабилни, четат постоянно отзиви и коментари за тях. Целият този шум им пречи. Принудени са да минават този преход под доста по-голямо напрежение и някои от тях не издържат. Вече е много трудно да създадеш кадър за Първа лига. Беше хубаво правилото да има по един играч до 21 г. в титулярните състави и на него се дължаха що-годе добрите квалификации, които направи младежкият национален отбор. 14 момчета да играят при мъжете по цял мач – ето ви един готов младежки отбор. Дублиращите отбори в Б група също са положителна стъпка, която направи БФС. Там нещата се изграждат по-бавно и по-плавно. В младежкия национал например 5-6 момчета са от дубъла на ЦСКА. Защото играят мачове при мъжете всяка седмица.

– Кога и Ботев ще има дублиращ отбор?

– Постоянно го мислим, но поради финансови причини не можем да си го позволим. Точно този втори отбор е последната крачка и тя липсва на Ботев, но трябват финанси. Дай боже, ако всичко е наред, следващия сезон да направим и ние дублиращ тим. Момчета имаме, отдолу излизат постоянно. Разполагаме с капацитет да изградим отбор изцяло от наши кадри. Въпрос на пари.

– Кажете нещо за семейството си?

– Лошото в момента е, че съм твърде зает и мога да обръщам малко внимание на семейството ми. За моя радост съм изцяло разбран и подкрепян от съпругата ми. Всяка свободна минутка посвещавам на нея и на 2-годишната ни дъщеричка.

Подобни статии

Подобни статии

Не пропускай нищо от любимия клуб

Благодарим ви, че се абонирахте!
There was an issue submitting the form!