Предстоящ мач:

Ботев - Арда

Ботев - Арда

Интервю с Петър Хубчев

Новият старши треньор на „Ботев” Пловдив Петър Хубчев даде първото си интервю за клубния сайт. В него бронзовият медалист от САЩ’94 разкрива своите виждания за футбола и принципите си на работа. За идването си на „Колежа“, първите впечатления, визията за клуба, курсът, по който поема „Ботев“ и още много други въпроси, Петър Хубчев разказва открито и без притеснения.

–          Кога разбрахте за интереса на „Ботев” към вас и защо приехте предложението да дойдете тук?

–          Първо Марин Бакалов се свърза с мен, а по-късно говорих и с Юли Попов. Ако ме питаш за дата – не си спомням. Срещнахме се няколко пъти, за да уточним нещата. Казах им какви са моите принципи като треньор, те ми споделиха възможностите и амбициите на клуба и се разбрахме. Няма смисъл да обяснявам защо съм приел. Хората от моето поколение знаят какво е „Ботев”. За мен „Ботев” е до „Левски” и ЦСКА. „Литекс” също стана име в последно време, но като история е далеч от споменатите клубове.

–          Вече няколко дни сте в Пловдив. Какво усещане ви предават градът и клубът?

–          Чувал съм да говорят, че Пловдив е най-футболният град, а сега само за няколко дни се убедих сам в това. По улиците дори се усеща. Като избирахме квартира, в няколко апартамента попаднахме на спортни хора. Футболът е основна тема тук, говорят за него навсякъде и то при положение, че няма мачове. Стадион „Христо Ботев” пък създава усещане за някаква реликва, за култ. Истината е, че е много стар и има нужда от много промени, но когато влезеш в съблекалнята или минеш по тесните коридори усещаш атмосферата. Сякаш стените на стадиона са пропити с история.

–          Как искате да изглежда отборът под ваше ръководство?

–          Много държа на реда и дисциплината. Където и да съм работил досега, съм изисквал да има уважение към противника, без значение кой е той. Уважението, реда и дисциплината не трябва да се показват само на терена. Искам те да се превърнат в начин на поведение на всички хора в клуба. Ако всеки си знае работата, и я върши съвестно и с желание, съм сигурен, че ще вървим напред. Ние всички сме едно цяло и трябва да изградим собствен имидж, който да се основава на изброените ценности. Трябва да върнем хората на стадиона с работата, която вършим и резултатите от нея. Уважавам и публиката, без значение на кой отбор. Мога да отида на всеки един стадион без да се притеснявам от нищо, защото през годините не съм нагрубил никого. Вероятно и аз съм изпуснал нервите си някой път, но това е нормално във футбола, особено в България, където в повечето случаи на стадиона се чуват основно псувни. Това не ми харесва и искам да го променим, макар да знам, че ще е много трудно.

–          Дали това ще се получи. Знаете, че в България манталитетът е по-различен…

–          Ако не се променим сами, няма кой да го направи. Днес виждаме повече татуировки, прически и стойки, отколкото отдаденост към професията. Препоръчвам им да забравят дискотеките, защото с подобно поведение градят имидж на плейбои и мачовци, но не и на добри футболисти. Те имат една от най-прекрасните професии. Футболистите обикалят света и са обгрижвани отвсякъде и на всичкото отгоре им се плаща за това. Хората на тяхната възраст стават за работа рано сутрин, нямат време за дискотеки, а в събота или неделя си плащат, за да ги гледат. Това трябва да се осъзнава и оценява. Ще говоря поотделно с всеки един по време на лагера в Трявна. Ще се опитам да ги убедя в моята философия, да ги накарам да я възприемат. Много важно ще бъде да чуя и тяхното мнение, какво мислят те. Трябва да намерим тънката граница между моите желания и техните възможности. Именно това е грешката, която според мен допуснаха някои от колегите ми, като се опитаха да пренесат 1:1 наученото в чужбина, тук. Няма как до вчера да сме яли кебапчета, примерно, и от утре да ги забраним. Трябва да пречупваме наученото в чужбина и да го интегрираме тук по най-удачния начин, защото културата ни е различна.

–          Възможно ли е да се разделите с някой футболист по време на подготовката?

–          Напълно е възможно. Ако някой не е съгласен с методите ми, мисли че няма с какво да му помогна и по тази причина иска да се махне, лично ще му съдействам да разтрогне договора си.

–          А ако Вие прецените, че някой не отговаря на тези изисквания?

–          Това е по-сложно. Не мога да преценя подобно нещо само в рамките на подготовката. Всеки футболист си има различна психика. Някои в началото са затворени, но по-късно разкриват потенциала си. Но няма да допусна в отбора глезльовци или несерионо отношение. От когото и да било. Може в началото натоварванията да им дойдат в повече и да има оплаквания. Не изключвам подобен вариант. В такива случаи е важно треньорът да усеща подкрепата на ръководството, а аз мисля че имам такава. Другото, което няма да допусна е да виждам футболисти с наведени глави. Имал съм случаи, когато отборът загуби в съблекалнята да гледат земята. Трябва да сме най-единни, когато нещата не вървят, защото навсякъде има такива моменти. Когато побеждаваш е лесно, трудното е когато не се получава. Тогава се вижда силата на колектива, тогава характерите излизат наяве.

–          Какъв стил на игра предпочитате?

–          Вижте, не искам да ангажирам никого с това си мнение, но според мен схемите на игра са по-скоро мода. Мисля, че не е толкова важно дали играем 4-4-2, 4-5-1 и т.н. Приоритет за мен е добрата подготовка на всеки един футболист. Отборът трябва да е натрениран. Трябва всеки да може да играе в двете фази на играта през целия мач. Когато играчите са в отлична физическа форма, готови да спечелят единоборство или да избягат 80 метра, за да се озоват пред противниковата врата, тогава има ли значение схемата. Най-важни са сърцето, манталитетът и мисленето на футболистите.

 

–          Имате ли впечатления от футболистите, с които ще работите?

–          Като имена ги познавам. Знам, че някои от тях са играли на по-високо ниво, други пък тепърва навлизат във футбола. Но всички в отбора трябва да са наясно, че в събота започват от нулата. Няма значение дали е Сашо Александров, Манчев, Тимонов, Курдов, Мартин Димов… който иска да играе ще трябва да си го заслужи в тренировките. А и в цялостното си отношение към футбола и клуба. Не ме интересува кой на колко години е и къде е играл досега. Трябва да съм луд ако пренебрегна млад играч, който се раздава и е в добра форма, пред друг, който е име, но не показва ангажираност и не се старае. Това ще бъде принцип, който ще се опитаме да спазваме. На този въпрос най-добре ще отговорят нашите действия. Те ще покажат дали робуваме на имена или не.

–          Пряко ли участвахте в лятната селекция?

–          Работихме заедно по селекцията. Когато приех да водя отбора, бях в деликатна ситуация, защото имах ангажимент към „Черноморец” (Поморие). Исках да съм коректен и към тях и към Коце Видолов, като не му се меся в работата. Това, което постигна той заслужава уважение. Да не допуснеш загуба, в която и да е група, е сериозно постижение. Така започнахме да работим на взаимно доверие по селекцията и всеки един футболист е привлечен с моето съгласие.

–          Един от тях е Георги Мечечиев. Срещу него има негативни настроения…

–          Казаха ми за тях. Мечечиев го познавам от „Славия”. Впечатленията ми от него са, че е голям професионалист. Тренира съвестно и се раздава на терена. Сигурен съм, че така е било и в „Локомотив” Пд. Аз дори не знаех, че е играл там, когато говорихме с него. Той вече е играч на „Ботев” и от него ще се иска да играе със сърце за клуба. Водил съм се единствено от футболните му качества. Същото е положението и със Сашо Александров. Говорят за годините му, а аз не се интересувам от тях. Срещнахме се с него и разговаряхме. Той е готов и иска да направи много за „Ботев” и няма да се изненадам ако именно той играе с най-голямо сърце.

–          Сигурно познавате и публиката на „Ботев”, която е много темпераментна?

–          Малко отбори в България могат да се похвалят с подобна публика. В Пловдив футболната атмосфера много ми наподобява тази в Испания, Гърция, Кипър… В другите градове не е така. Тук има еуфория. Бях на мача срещу „Нефтохимик” в Бургас и останах силно впечатлен от атмосферата. Знам, че привържениците на „Ботев” са взискателни. Когато казах, че всички трябва да сме едно цяло, това важи и за публиката. Тук също трябва да намерим обща тънката граница на очакванията на феновете и нашите възможности. Както казах и по-рано, задачата пред нас е да изградим имидж на клуба, с който ботевистите да бъдат горди и с удоволствие да заемат местата си по трибуните.

Подобни статии

Подобни статии

Не пропускай нищо от любимия клуб

Благодарим ви, че се абонирахте!
There was an issue submitting the form!