Ботев Пловдив се класира на финала в турнира за Купата на България след исторически полуфинал реванш срещу ЦСКА на стадион „Българска армия“. „Жълто-черните“ влязоха с преднина от 3:2 след първия мач в Пловдив и стигнаха по инфарктен начин до 3:3 в центъра на София, и с общ резултат 6:5 си осигуриха място в битката за трофея, в който ще се изправят срещу съгражданите от Локомотив на 15 май на националния стадион „Васил Левски“.
Развоят на събитията в тази паметна вечер не би могъл да бъде описан и от най-изкусния футболен драматург. Ботев изигра брилянтно първо полувреме, в което си осигури аванс от два гола след гениален гол от воле на Тодор Неделев и великолепна атака, завършена от капитана Лъчезар Балтанов. Полувреме, в което възпитаниците на Николай Киров парираха с изключително хладнокръвна и дисциплинирана игра опитите за натиск на вдъхновените от пълния стадион домакини, и паралелно с това организираха няколко вещаещи опасност за противника контраатаки.
Жестоката драма настана след почивката, когато ЦСКА вкара ранен гол, а скоро след това Филип Филипов бе отстранен от игра след много спорен жълт картон. И в числено намален състав „канарчетата“ се справиха с опитите за обрат на „армейците“ до 75-ата минута, в която падна изравнителното попадение, а домакините се нуждаеха от само още едно, за да вкарат мача в продължения. Тогава се стигна до 85-ата минута, в която реферът Георги Костадинов отсъди още по-пресилено дузпа за „червените“, а в протестите срещу решението вдинга директен червен картон на Антонио Вутов.
Дузпата бе реализирана, а трибуните на „Армията“ изригнаха превкусващи пълния обрат срещу останалия с 9 играчи „жълто-черен“ отбор. И точно тогава сърцатите пловдивски момчета спечелиха правото да изпълняват корнер. Корнер, който изстреля хиляди ботевисти от дъното на ада до самия рай. Тодор Неделев центрира, а Кристиан Димитров с глава изпрати топката в мрежата, за да попари „червената“ публика и да хвърли в дива еуфория „жълто-черната“ в сектора за гости.
Мач, достоен за челно място в листата на драматичните футболни битки. Мач, който ще се помни далеч напред във времето. Мач, в който остана усещането, че присъстваше и духът на борещият се за живота си легендарен Динко Дерменджиев…
Благодарим Ви момчета! И честито, Ботевисти!
Идва ред на финала…
