На 3. X. 1929 г. в София отборът на „Ботев“, придружен от 200 свои верни привърженици, играе финална среща за държавно първенство срещу отбора на „Левски“ (София). След един крайно напрегнат, динамичен и интересен двубой „Ботев“ побеждава с 1:0 и спечелва титлата „Държавен първенец“ и става носител на Царската купа по футбол за 1929 година. Победата е повод за истински празник на клубните членове и законна гордост от постигнатия успех, частица за който има всеки един от тях.
Периодът от 1929 до 1931 година е един от най-плодоносните за ФК „Ботев“. През тези години „Ботев“ е неизменен шампион на Пловдив и Пловдивската спортна област и участник във финалния кръг от държавното първенство на България. За постигнатите успехи през 1932г. БНСФ награждава СК „Ботев“ със специален златен медал, а състезателите му с медали за спортно отличие.
Ето и кои са първите златни момчета на Пловдив:
Емин Мехмедов – тютюнев работник. Роден за вратар, висок и изцяло изпълващ рамката на вратата, вещо ръководи защитата.
Михаил Костов – безупречен десен халфбек.
Андон Стоянов – един от най-добрите защитници в цялата тракийска футболна област по това време. По професия бил сладкар.
Георги Бичиров – тютюнев работник. Строен, стабилен ляв бек, играе добре с глава. Славел се като голям джентълмен на игрището.
Найден Радомиров – твърд и солиден в играта. Притежател на работилница и магазини за облекло и обувки в София и Пловдив.
Александър Касъров – левият халф е рожба на школата на Ботев. Един от най-силните на своя пост в Царство България. Нисък на ръст, но с отличен отскок и себераздаващ се докрай.
Янко Самоковлиев – любимец на публиката. Спринтьор, отличавал се с точното си подаване към съотборниците си и силен удар с доста свежест в играта. Също тютюнев работник.
Димитър Лафчиев – елегантен и коректен, истински спортсмен. Славел се със бързината на спринта си.
Никола Щерев – сърцето на отбора. Капитан и лидер, биткаджия и стратег. Играещ треньор на тима, умеещ добре да обеснява замисъла в играта. Една от най-авjоритетните личности в Пловдив.
Станчо Проданов – бърз и съобразителен, с отличен удар и нестихваща стръв за борба, страшилище за всички вратари. Няма пропусната дузпа в кариерата си.
Вангел Каунджиев – ляво крило, изпъква с бързина и дрибъл.Останалите играчи през „златната 1929“ са
Кирил Радомиров (брат на Найден Радомиров), Михаил Дичев, братя Георги и Драгомир Бояджиев, Ангел Иванов, Никола Тодоров и Иван Петров.
