Най-старият футболен клуб в България играе домакинските си мачове на стадион „Христо Ботев“, който е ситуиран в почти идеалния център на града – квартал „Каменица“, булевард „Източен“ N10.
Настоящият капацитет на съоръжението е за 22 000 зрители. То разполага с четири трибуни – „Централен Сектор“, „Сектор Север“, „Трибуна Изток“ и „Южен Сектор“. Най-запалените фенове на „канарчетата“ – бултрасите, се позиционират на „Трибуна Изток“, където се влиза през Вход №5 откъм улица „Варшава“.
Стадион „Христо Ботев“ е построен за по-малко от 2 години. Неговата първа копка датира от 29 юли 1959 година. Спортното съоръжение е открито официално на 14 май 1961 година с приятелския мач между „Ботев“ Пловдив и „Стяуа“ Букурещ (3:0). Преди началото на срещата се състои тържествена церемония по време, на която тогавашният заместник-министър на отбраната Добри Джуров прерязва лентата на завършения строеж.
Новият стадион в квартал „Каменица“ е издигнат на мястото на старото парк-игрище на „Френския колеж“. Под ръководството на генерал-лейтенант Величко Георгиев и генерал-майор Стоян Стоянов там е издигнат цялостен спортен комплекс – футболно игрище с лекоатлетическа писта и трибуни за 35 000 зрители, съблекални, басейн, баскетболно и волейболно поле, тенис-корт и административна сграда.
Пред „Централната трибуна“ на „Източен“ 10 се издига постамента на клубния патрон, бунтовният поет и национален революционер Христо Ботьов. Този бюст-паметник е своеобразен мост, свързващ поколения ботевисти и се явява връзката между двете места в Пловдив, където отборът е играл своите мачове. През 1927 г. на патронният празник на СК „Ботевъ“ – 2 юни, с литургия и тържествен ритуал се открива клубния бюст-паменник на героя. Изработката е от врачански мрамор и по одобрен проект след конкурс, спечелен от пловдивският склуптор Димо Вичев. Паметникът заедно с пиедестала образува грандиозна фигура с височина над 3 метра. Първоначално монументът стои на входа на първото клубно игрище в кв. „Ухото“, „Кичук Париж“, а след 1961 г. е преместен на новия стадион „Ботев“ в кв. Каменица.
Първото клубно игрище на СК Ботевъ е построено след решение на Общината, която с протокол № 59/20.10.1925 г. дава 36 декара в кв. Ухото и право на строеж на футболно игрище с прилежащ парк за нуждите на жълточерното дружество. Дотогава отборът тренирал на поляните до Тютюневата фабрика, на „Пепинерата“ (Сточна гара), Гладно поле или в Мараша. Официалните мачове се провеждали на парк-игрище „Свети Августин“, което е било много модерно за времето си – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от Френския колеж и според католическата догма теренът се разполагал в ориентир „изток-запад“.
Отреденото през 1925 г. място за игрище на Ботев Пловдив се намерило точно където е днешния стадион „Тодор Диев“ в Кичук Париж. Преди да се изгради терена, то било запуснато и занемарено кътче зад работилниците на Централна гара, цялото покрито с храсти и камънаци. Необходимите средства за строежа се осигуряват от организирана благотворителна томбола и от дарения на клубни членове. Парк-игрище „Ботевъ“ е готово през 1926 година и на 23 май се играе първата официална среща. По-късно теренът е ограден с каменна ограда, изграден е спортен павилион, лекоатлетическа писта, официална трибуна с клубни помещения и спортни площадки. През 1934 година СК Ботевъ се сдобива с нотариален акт за собственост на земята.
В периода 1926-1947 жълточерните играят 6 международни срещи на това игрище. Съперници са Адмира от Виена (1:7), Кешкемет от Будапеща (3:2 и 2:4), Бешикташ от Цариград (0:0), Бохемианс от Прага (1:3) и „вундертима“ на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4). През този период Ботев Пловдив се налага като най-силния и най-популярен клуб в Града.
През 1949 г. стадиончето в Кичук Париж е административно прехвърлено за стопанисване от дружество „Динамо“ (сегашния Спартак), след решение на Градската управа.
В периода 1949-1961 Ботев Пловдив ползва за тренировки и мачове стадиона на БДЖ (на старото Асеновградско шосе), а също и игрището на „Шипка“ (намирало се точно до сегашния надлез „Родопи“) в Кичук Париж. Впоследствие тимът се установява трайно на Градския стадион в Мараша.
От 1961 клубът домува на адрес „Източен“ 10.
Рекордна посещаемост на 27 февруари 1963 г. – 40 000 зрители на мач от турнира за Купата на националните купи Ботев Пловдив – Атлетико (1:1).
Рекордът за първенство – с Левски София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители. Поради безредици преди срещата и нахлуване на публиката на терена, клубът е задължен от футболната федерация впоследствие да играе дерби мачовете си на Градския стадион („Голямата къща“).
„Стадион Ботев“ е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0).
През 1993 г. при управлението на президента Данов, Колежа претърпява съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в източния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места.
През 1995 г. е поставено електрическо осветление, т.нар. „лампите на брокерите“, останали от реконструкцията на тенис-комплекс „СТАД“ .
През лятото на 2008 г. е направен частичен ремонт и козметично строителство на „Стадион Ботев“. Съблекалнята на гостите отново е върната под ложите на Централната трибуна, а на Трибуна Изток се ремонтира стъпаловидния насип, стеснен е капацитета за зрители и са добавени нови предпазни огради.
През януари 2010 г., спортен комплекс „Христо Ботев“ в Пловдив окончателно е деактуван от активите на Министерството на отбраната, като по този начин се изпълява решение на Общинския съвет от 1993 година.
На 17 април 2010 официално е подписан приемно-предавателен протокол между Министерство на отбраната и Община Пловдив. Парафирането се провежда в тържествена обстановка на самото игреще на стадиона пред погледите на близо 2000 привърженици. На церемонията присъстват още министър-председателя на Републиката, министъра на отбраната, министъра на спорта, областният управител и кмета на Пловдив. Градът влиза отново във владение на целия спортен комплекс, а символичният ключ на обекта е връчен на ботевистката публика.
