Предстоящ мач:

Ботев - Славия

Ботев - Славия

Стадиона на Клуба

Портала на игрището в кв. Ухото Членове на СК Ботевъ по време на доброволен труд за новото игрище1961 - Новия спортен комплекс в кв. Каменица, с открит басейн, тенискорт, баскет и волей игрище.Източен 10 - централния вход с клубния паметникОтборът на Пловдив играе домакинствата си на стадион „Христо Ботев“, който е ситуиран в почти идеалният център на града – квартал Каменица,  булевард „Източен“ N10.

Настоящият капацитет на съоръжението е за 22 000 зрители. Позиционирането на местата по трибуните е в четирите краища на игрището – Централна трибуна, Сектор Север, Трибуна Изток и Южен Сектор – и са разделени от големи буферни зони помежду си, поради „мерки засигурност“.  Бултрас обитават Трибуна Изток, където се влиза през Вход №5 откъм улица „Варшава“.

Стадионът е открит на 14 май 1961 г. с тържества и приятелски мач между Ботев Пловдив и Стяуа (3:0). Строителството продължава от 1959 до 1961, като първата копка е направена на 29 юли 1959 година. Новият стадион в квартал Каменица е издигнат на мястото на старото парк-игрище на Френския колеж. За две години строителство под ръководството на генерал-лейтенант Величко Георгиев и генерал-майор Стоян Стоянов се построява цялостен спортен комплекс – футболно игрище с лекоатлетическа писта и трибуни за 35 000 зрители, съблекални, басейн, баскетболно и волейболно поле, тенис-корт и административна сграда. Тържественото прерязване на лентата на 14 май 1961 г. прави генерал-лейтенант Добри Джуров, тогавашен заместни-министър на отбраната.

Пред Централната трибуна на „Източен“ 10 се издига постамента на клубния патрон, бунтовният поет и национален революционер Христо Ботйов. Този бюст-паметник е своеобразният мост, свързващ поколения ботевисти и връзката между двете места в Пловдив, където отборът е играл своите мачове. През 1927 г. на патронният празник на СК „Ботевъ“ – 2 юни, с литургия и тържествен ритуал се открива клубния бюст-паменник на героя. Изработката е от врачански мрамор и по одобрен проект след конкурс, спечелен от пловдивският склуптор Димо Вичев. Паметникът заедно с пиедестала образува грандиозна фигура с височина над 3 метра. Първоначално монументът стои на входа на първото клубно игрище в кв. Ухото, Кичук Париж, а след 1961 г. е преместен на новия стадион „Ботев“ в кв. Каменица.

Първото клубно игрище на СК Ботевъ е построено след решение на Общината, която с протокол № 59/20.10.1925 г. дава 36 декара в кв. Ухото и право на строеж на футболно игрище с прилежащ парк за нуждите на жълточерното дружество. Дотогава отборът тренирал на поляните до Тютюневата фабрика, на „Пепинерата“ (Сточна гара), Гладно поле или в Мараша. Официалните мачове се провеждали на парк-игрище „Свети Августин“, което е било много модерно за времето си – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиона, който бил стопанисван от Френския колеж и според католическата догма теренът се разполагал в ориентир „изток-запад“.

Отреденото през 1925 г. място за игрище на Ботев Пловдив се намерило точно където е днешния стадион „Тодор Диев“ в  Кичук Париж. Преди да се изгради терена, то било запуснато и занемарено кътче зад работилниците на Централна гара, цялото покрито с храсти и камънаци. Необходимите средства за строежа се осигуряват от организирана благотворителна томбола и от дарения на клубни членове. Парк-игрище „Ботевъ“ е готово през 1926 година и на 23 май се играе първата официална среща. По-късно теренът е ограден с каменна ограда, изграден е спортен павилион, лекоатлетическа писта, официална трибуна с клубни помещения и спортни площадки. През 1934 година СК Ботевъ се сдобива с нотариален акт за собственост на земята.

В периода 1926-1947 жълточерните играят 6 международни срещи на това игрище.  Съперници са Адмира от Виена (1:7),  Кешкемет от Будапеща (3:2 и 2:4),  Бешикташ от Цариград (0:0),  Бохемианс от Прага (1:3) и „вундертима“ на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4).  През този период Ботев Пловдив се налага като най-силния и най-популярен клуб в Града.      

През 1949 г. стадиончето в Кичук Париж е административно прехвърлено за стопанисване от дружество „Динамо“ (сегашния Спартак), след решение на Градската управа.

В периода 1949-1961 Ботев Пловдив ползва за тренировки и мачове стадиона на БДЖ (на старото Асеновградско шосе), а също и игрището на „Шипка“ (намирало се точно до сегашния надлез „Родопи“) в Кичук Париж. Впоследствие тимът се установява трайно на Градския стадион в Мараша.

От 1961 клубът домува на адрес „Източен“ 10.

Рекордна посещаемост на 27 февруари 1963 г. – 40 000 зрители  на мач от турнира за Купата на националните купи Ботев Пловдив – Атлетико (1:1).

Рекордът за първенство – с Левски София (0:1) през 1966 г.  – 37 000 зрители. Поради безредици преди срещата и нахлуване на публиката на терена,  клубът е задължен от футболната федерация впоследствие да играе дерби мачовете си на Градския стадион („Голямата къща“).

„Стадион Ботев“ е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г.  (Левски София – Нефтохимик 2:0).                                                                                                                                       
През 1993 г. при управлението на президента Данов,  Колежа претърпява съществен ремонт.  Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в източния край на стадиона.  Прокопан е тунел,  между Сектор Север и Трибуна Изток,  свързващ гостите с терена,  намален е капацитетът на седящите места.

През 1995 г.  е поставено електрическо осветление, т.нар. „лампите на брокерите“,  останали от реконструкцията на тенис-комплекс „СТАД“ .

През лятото на 2008 г. е направен частичен ремонт и козметично строителство на „Стадион Ботев“. Съблекалнята на гостите отново е върната под ложите на Централната трибуна, а на Трибуна Изток се ремонтира стъпаловидния насип, стеснен е капацитета за зрители и са добавени нови предпазни огради.

През януари 2010 г., спортен комплекс „Христо Ботев“ в Пловдив окончателно е деактуван от активите на Министерството на отбраната, като по този начин се изпълява решение на Общинския съвет от 1993 година.

На 17 април 2010 официално е подписан приемно-предавателен протокол между Министерство на отбраната и Община Пловдив. Парафирането се провежда в тържествена обстановка на самото игреще на стадиона пред погледите на близо 2000 привърженици. На церемонията присъстват още министър-председателя на Републиката, министъра на отбраната, министъра на спорта, областният управител и кмета на Пловдив. Градът влиза отново във владение на целия спортен комплекс, а символичният ключ на обекта е връчен на ботевистката публика.

Откриване на патронния бюст-паменник

Членове на младежката секция на СК Ботевъ

Спортните площадки откъм ул. Богомил - фото от 60-теВодното кътче на спортния комплекс, сега на негово място е залата за гимнастика и покрития басейн1961 - Пловдив, Каменица2008 - Ремонт на ложите на Централната трибунаГолямата къща - след недовършения ремонт (1989-1990)Бултра дизайн на КолежаИнтериорна украса на Колежаbultra graffitiБултра послание на Южния секторgraffiti-since1912bultra graffitiСектор Север - тунела под Таблото Будабар - блока за гости в Южния сектор

Схематично разпределениеПлощ и капацитет на стадиона

Ключът на Колежа

Добре дошли в ада!

Трибуна Изток

Колежа

Централна трибуна

Подобни статии

ТИ СИ БОТЕВ!

Какво съдържание би искал да виждаш от нас?